Предложенията на ГЕРБ срещу домашното насилие: фрапираща юридическа некомпетентност!
На 24.10.2018 година група депутати от ГЕРБ в състав Цвета Караянчева, Данаил Кирилов, Анна Александрова, Мария Илиева и Иглика Събева внесоха Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. На нарочна конференция ръководителят на Народното събрание изясни на необятната аудитория, че с тази законодателна самодейност се подхващат крути ограничения против насилието против дами. Текстът на законопроекта, ведно с претекстове и оценка на въздействието е разполагаем в уеб страницата на Парламента -http://www.parliament.bg/bills/44/854-01-76.pdf.
Наказателната принуда е най-тежката форма на държавна насила и е детерминирана от най-сериозните похищения против публичните връзки. Дълг и задача на законодателя е да се отнася с изключителна точност, нараснало внимание и висша степен на отговорност точно към наказателното законотворчество. Тревога и неразбиране буди обстоятелството, че нищо от изброеното не намира място в законопроекта.
Преди да отбелязвам трагичната юридическа техника, противоречивата логичност на формулировките и дефинициите и вътрешните несъгласия в законопроекта, ми се коства належащо да разясня основанията за законодателната самодейност и претекстовете към същата. Дори и поради презумпцията, че всяка смяна в наказателното законодателство на страната би трябвало да има своите годни учредения и задълбочени претекстове, преди да стане част от позитивното право.
За съображение на законодателната самодейност са посочени „ статистически данни за увеличението случаи на принуждение “. Думата принуждение е отвън понятийния уред на българското наказателно право. Според общоприетото значение значи използване на физическа мощ върху някого, а съгласно дефиницията на Световната здравна организация предумишлено потребление на физическа мощ или власт, чрез опасност или действително, против себе си, против различен човек или против група или общественост, което води до или има възможност да докара до пострадване, гибел, психична контузия, погрешно развиване или лишаване “.
В българското законодателство определение на понятието „ принуждение ” е обещано в § 1 от Допълнителните разпореждания на Правилника за използване на Закона за протекция на детето, а точно: " Насилие " над дете е всеки акт на физическо, психическо или полово принуждение, занемаряване, комерсиална или друга употреба, водеща до действителна или евентуална щета върху здравето, живота, развиването или достолепието на детето, което може да се реализира в фамилна, учебна и обществена среда “.
Следва обогатяване на основанията за законодателна самодейност с изтъкване на данни от Министерство на вътрешните работи - през 2017 година са изпълнени 2432 правосъдни заповеди за отбрана на потърпевши от домашно принуждение лица. Вносителите настояват, че съществува разбор на практиката на 10 окръжни съдилища в страната /не се намерили за подходящо да посочат кой е създателят на разбора и кои са окръжните съдилища/, от който излиза наяве, че 91% от убийствата и опитите за убийства на дами са осъществени от мъже. Колко е броят на тези най-тежки закононарушения против личността и по какъв начин се съотнасят довършените убийства към опитите не излиза наяве. Посочен е интервал 2012 – 2014 година Данни за интервала 2014-2018 година не са известни на депутатите от ГЕРБ.
Мотивите към законопроекта са още по-непригодни за изменение и допълнение на Наказателния кодекс и от основанията. В първия абзац вкарват посоченото нагоре определение на СЗО за принуждение. Обърнато е внимание, че в Конституцията на Република България е закрепена неприкосновеността на личността в член 4, ал 2. Прави се извод, че насилието нарушава съществени човешки права.
Вторият абзац от претекстовете към Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс бележи върхове в законотворчеството. Встъпителното фразеология е „ по неофициални данни “. Липсата на публични такива обуславя издържаното изказване, че „ без значение от конституционно заявените равни права на мъжете и дамите, в действителност съществува дискриминация на дамите, която се реализира посредством някои от типовете принуждение, които мъчно се откриват и потвърждават. “ Аргументацията на законопроекта ескалира до позоваване на правосъдна статистика. Разбира се, става дума за посочената нагоре.
След като са изяснили основанията и претекстовете към законопроекта, законотворците от ГЕРБ хващат бика за рогата и пристъпват към съответните промени и допълнения в нормите от Наказателния кодекс.
Не си играят на дребно и първата наредба, която осакатяват, е квалифицираният състав за ликвидиране по член 116 от Наказателен кодекс. По незнайни аргументи основават т. 6а към алинея първа. Посочената наредба съдържа тринадесет квалифициращи признака, както следва:
За ликвидиране: 1. (доп. - Дъждовни води, бр. 28 от 1982 година, изм., бр. 62 от 1997 г.)
1. на длъжностно лице, на представител на обществеността, както и на военно лице, в това число от съюзна или другарска страна или армия, при или във връзка осъществяване на службата или функционалността му, или на разположение, ползуващо се с интернационална защита;
2. (изм. - Дъждовни води, бр. 27 от 2009 г.) от длъжностно лице, както и от представител на обществеността, от полицейски орган при или във връзка осъществяване на службата или функционалността му;
3. на татко или на майка, както и на рожден наследник или на рождена дъщеря;
4. (доп. - Дъждовни води, бр. 62 от 1997 г.) на бременна жена, на малолетно лице или на повече от едно лице;
5. на разположение, което се намира в безпомощно състояние;
6. по метод или със средства, рискови за живота на мнозина, по изключително непосилен метод за убития или с особена жестокост;
7. с користна цел;
8. за да бъде улеснено или скрито друго престъпление;
9. 8а. (нова - Дъждовни води, бр. 84 от 2013 г.) за лишаване на физически орган, тъкан, клетка или телесна течност от пострадалия;
10. 9. осъществено предумишлено;
11. 10. (нова - Дъждовни води, бр. 92 от 2002 г.) осъществено от лице, което работи по предписание или в осъществяване на решение на проведена незаконна група;
12. 11. (предишна т. 10 - Дъждовни води, бр. 92 от 2002 г.; доп., бр. 33 от 2011 година, в действие от 27.05.2011 г.) осъществено по хулигански, расистки или ксенофобски подбуди и
13. 12. (изм. - Дъждовни води, бр. 153 от 1998 г.; предходна т. 11, бр. 92 от 2002 г.) представляващо рисков рецидив или осъществено от лице, направило друго съзнателно ликвидиране по предходния или сегашния член, за което не е постановена присъда, (изм. - Дъждовни води, бр. 28 от 1982 година, доп., бр. 50 от 1995 година, изм., бр. 153 от 1998 година, бр. 92 от 2002 година, в действие от 1.01.2005 година, във връзка с наказването пробация - изм., бр. 26 от 2004 година, в действие от 1.01.2004 година, бр. 103 от 2004 година, в действие от 01.01.2005 г.) наказването е отнемане от независимост от петнадесет до двадесет години, пожизнен затвор или пожизнен затвор без подмяна.
Вносителите изобретяват, сред т. 6 „ по метод или със средства, рискови за живота на мнозина, по изключително непосилен метод за убития или с особена свирепост “ и т. 7 „ с користна цел “, т. 6а „ осъществено в изискванията на домашно принуждение “ . Какво имат поради законодателите няма по какъв начин да се откри. Как се обогатява правната уредба на квалифицираното ликвидиране също е проблем неразгадаем.
Законодателите явно нехаят и за правоприлагането. Препращането към дефиницията по член 2 от Закона за отбрана от домашно принуждение единствено сгъстява законодателната каша - Домашно принуждение е всеки акт на физическо, полово, психическо, прочувствено или икономическо принуждение, както и опитът за такова принуждение, насилственото ограничение на персоналния живот, персоналната независимост и персоналните права, осъществени по отношение на лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в фамилна връзка или във фактическо съпружеско общуване. А какво значи ликвидиране „ в изискванията на домашно принуждение “ знаят единствено вносителите. Най-вероятно импровизирано.
Законодателната екзотика поредно минава през склоняването към самоубийство по член 127 и квалифицираните сформира на телесните повреди по чл 131 с все същия нов квалифициращ симптом „ в изискванията на домашно принуждение “.
Предвижда се похищение и незаконно отнемане от независимост в изискванията на домашно принуждение, надлежно по член 142 и 142а, до момента в който стигнем до кулминационната точка на законодателното безумство.
Вносителите плануват отнемане от независимост от две до осем години за закана към длъжностно лице или представител на обществеността при или във връзка осъществяване на службата или функционалността му, или по отношение на лице, ползуващо се с интернационална отбрана, в изискванията на домашно принуждение по силата на новия член 144, ал 2 от Наказателен кодекс. Повтарям, закана към длъжностно лице в изискванията на домашно принуждение .
Този законопроект е позор за историята на наказателното законотворчество в най-новата история на България. Без подозрение е засегнатост към практикуващите адвокати. Но най-много е насмешка с потърпевшите лица.
Наказателната принуда е най-тежката форма на държавна насила и е детерминирана от най-сериозните похищения против публичните връзки. Дълг и задача на законодателя е да се отнася с изключителна точност, нараснало внимание и висша степен на отговорност точно към наказателното законотворчество. Тревога и неразбиране буди обстоятелството, че нищо от изброеното не намира място в законопроекта.
Преди да отбелязвам трагичната юридическа техника, противоречивата логичност на формулировките и дефинициите и вътрешните несъгласия в законопроекта, ми се коства належащо да разясня основанията за законодателната самодейност и претекстовете към същата. Дори и поради презумпцията, че всяка смяна в наказателното законодателство на страната би трябвало да има своите годни учредения и задълбочени претекстове, преди да стане част от позитивното право.
За съображение на законодателната самодейност са посочени „ статистически данни за увеличението случаи на принуждение “. Думата принуждение е отвън понятийния уред на българското наказателно право. Според общоприетото значение значи използване на физическа мощ върху някого, а съгласно дефиницията на Световната здравна организация предумишлено потребление на физическа мощ или власт, чрез опасност или действително, против себе си, против различен човек или против група или общественост, което води до или има възможност да докара до пострадване, гибел, психична контузия, погрешно развиване или лишаване “.
В българското законодателство определение на понятието „ принуждение ” е обещано в § 1 от Допълнителните разпореждания на Правилника за използване на Закона за протекция на детето, а точно: " Насилие " над дете е всеки акт на физическо, психическо или полово принуждение, занемаряване, комерсиална или друга употреба, водеща до действителна или евентуална щета върху здравето, живота, развиването или достолепието на детето, което може да се реализира в фамилна, учебна и обществена среда “.
Следва обогатяване на основанията за законодателна самодейност с изтъкване на данни от Министерство на вътрешните работи - през 2017 година са изпълнени 2432 правосъдни заповеди за отбрана на потърпевши от домашно принуждение лица. Вносителите настояват, че съществува разбор на практиката на 10 окръжни съдилища в страната /не се намерили за подходящо да посочат кой е създателят на разбора и кои са окръжните съдилища/, от който излиза наяве, че 91% от убийствата и опитите за убийства на дами са осъществени от мъже. Колко е броят на тези най-тежки закононарушения против личността и по какъв начин се съотнасят довършените убийства към опитите не излиза наяве. Посочен е интервал 2012 – 2014 година Данни за интервала 2014-2018 година не са известни на депутатите от ГЕРБ.
Мотивите към законопроекта са още по-непригодни за изменение и допълнение на Наказателния кодекс и от основанията. В първия абзац вкарват посоченото нагоре определение на СЗО за принуждение. Обърнато е внимание, че в Конституцията на Република България е закрепена неприкосновеността на личността в член 4, ал 2. Прави се извод, че насилието нарушава съществени човешки права.
Вторият абзац от претекстовете към Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс бележи върхове в законотворчеството. Встъпителното фразеология е „ по неофициални данни “. Липсата на публични такива обуславя издържаното изказване, че „ без значение от конституционно заявените равни права на мъжете и дамите, в действителност съществува дискриминация на дамите, която се реализира посредством някои от типовете принуждение, които мъчно се откриват и потвърждават. “ Аргументацията на законопроекта ескалира до позоваване на правосъдна статистика. Разбира се, става дума за посочената нагоре.
След като са изяснили основанията и претекстовете към законопроекта, законотворците от ГЕРБ хващат бика за рогата и пристъпват към съответните промени и допълнения в нормите от Наказателния кодекс.
Не си играят на дребно и първата наредба, която осакатяват, е квалифицираният състав за ликвидиране по член 116 от Наказателен кодекс. По незнайни аргументи основават т. 6а към алинея първа. Посочената наредба съдържа тринадесет квалифициращи признака, както следва:
За ликвидиране: 1. (доп. - Дъждовни води, бр. 28 от 1982 година, изм., бр. 62 от 1997 г.)
1. на длъжностно лице, на представител на обществеността, както и на военно лице, в това число от съюзна или другарска страна или армия, при или във връзка осъществяване на службата или функционалността му, или на разположение, ползуващо се с интернационална защита;
2. (изм. - Дъждовни води, бр. 27 от 2009 г.) от длъжностно лице, както и от представител на обществеността, от полицейски орган при или във връзка осъществяване на службата или функционалността му;
3. на татко или на майка, както и на рожден наследник или на рождена дъщеря;
4. (доп. - Дъждовни води, бр. 62 от 1997 г.) на бременна жена, на малолетно лице или на повече от едно лице;
5. на разположение, което се намира в безпомощно състояние;
6. по метод или със средства, рискови за живота на мнозина, по изключително непосилен метод за убития или с особена жестокост;
7. с користна цел;
8. за да бъде улеснено или скрито друго престъпление;
9. 8а. (нова - Дъждовни води, бр. 84 от 2013 г.) за лишаване на физически орган, тъкан, клетка или телесна течност от пострадалия;
10. 9. осъществено предумишлено;
11. 10. (нова - Дъждовни води, бр. 92 от 2002 г.) осъществено от лице, което работи по предписание или в осъществяване на решение на проведена незаконна група;
12. 11. (предишна т. 10 - Дъждовни води, бр. 92 от 2002 г.; доп., бр. 33 от 2011 година, в действие от 27.05.2011 г.) осъществено по хулигански, расистки или ксенофобски подбуди и
13. 12. (изм. - Дъждовни води, бр. 153 от 1998 г.; предходна т. 11, бр. 92 от 2002 г.) представляващо рисков рецидив или осъществено от лице, направило друго съзнателно ликвидиране по предходния или сегашния член, за което не е постановена присъда, (изм. - Дъждовни води, бр. 28 от 1982 година, доп., бр. 50 от 1995 година, изм., бр. 153 от 1998 година, бр. 92 от 2002 година, в действие от 1.01.2005 година, във връзка с наказването пробация - изм., бр. 26 от 2004 година, в действие от 1.01.2004 година, бр. 103 от 2004 година, в действие от 01.01.2005 г.) наказването е отнемане от независимост от петнадесет до двадесет години, пожизнен затвор или пожизнен затвор без подмяна.
Вносителите изобретяват, сред т. 6 „ по метод или със средства, рискови за живота на мнозина, по изключително непосилен метод за убития или с особена свирепост “ и т. 7 „ с користна цел “, т. 6а „ осъществено в изискванията на домашно принуждение “ . Какво имат поради законодателите няма по какъв начин да се откри. Как се обогатява правната уредба на квалифицираното ликвидиране също е проблем неразгадаем.
Законодателите явно нехаят и за правоприлагането. Препращането към дефиницията по член 2 от Закона за отбрана от домашно принуждение единствено сгъстява законодателната каша - Домашно принуждение е всеки акт на физическо, полово, психическо, прочувствено или икономическо принуждение, както и опитът за такова принуждение, насилственото ограничение на персоналния живот, персоналната независимост и персоналните права, осъществени по отношение на лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в фамилна връзка или във фактическо съпружеско общуване. А какво значи ликвидиране „ в изискванията на домашно принуждение “ знаят единствено вносителите. Най-вероятно импровизирано.
Законодателната екзотика поредно минава през склоняването към самоубийство по член 127 и квалифицираните сформира на телесните повреди по чл 131 с все същия нов квалифициращ симптом „ в изискванията на домашно принуждение “.
Предвижда се похищение и незаконно отнемане от независимост в изискванията на домашно принуждение, надлежно по член 142 и 142а, до момента в който стигнем до кулминационната точка на законодателното безумство.
Вносителите плануват отнемане от независимост от две до осем години за закана към длъжностно лице или представител на обществеността при или във връзка осъществяване на службата или функционалността му, или по отношение на лице, ползуващо се с интернационална отбрана, в изискванията на домашно принуждение по силата на новия член 144, ал 2 от Наказателен кодекс. Повтарям, закана към длъжностно лице в изискванията на домашно принуждение .
Този законопроект е позор за историята на наказателното законотворчество в най-новата история на България. Без подозрение е засегнатост към практикуващите адвокати. Но най-много е насмешка с потърпевшите лица.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ